Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как ще се развива висшето образование в следващите 10 години

Снимка: БГНЕС

Проект на Стратегия за развитие на висшето образование през следващите 10 години е публикуван за обществено обсъждане.

„Акцентите в тази стратегия са естествено продължение на акцентите в миналата стратегия – 2014-2020 г. , на промените, които бяха направени през последните години“, каза пред БНР зам.-министърът на образованието Петър Николов.

Разделянето на университетите на изследователски и преподавателски ще стане по критерий на науката, която прави даден университет, допълни той.

„Често в България висшето образование е критикувано за това, че има голям брой университет. За нас това не е вярно! Големият проблем е по-скоро, че висшите училища в България през последните няколко десетилетия рязко разтвориха портфолиото си и започнаха да предлагат прекалено много програми, прекалено много специалности, включително такива, в които не са толкова добри… Това, което се опитваме в последните години да направим, според мен донякъде успешно, е, първо, да свием приема и, второ, да пренасочим приема към тези специалности, в които има търсене на пазара на труда. Имаме сфери, да кажем хидроинженерството или въобще инженерните специалности, в които има невероятен недостиг на пазара на труда. Опитваме да пренасочим нещата натам“.

„В страната има оформени два типа висши училища - големи университети, които предлагат широко ветрилото от специалности, но и в тях се прави голяма наука и „просто ги има на научната карта на Европа“, както и „по-малки висши училища, на които понякога гледаме с пренебрежение, но които са много важни за даден регион, дадена област и за бизнеса там. Те нямат високи научни постижения, но имат изключителни постижения от социално-политическа гледна точка“, допълни той:

„Идеята е, че не можем от всички да искаме едно и също. От едните трябва да искаме правене на висока наука, свързаност със световната наука, върхови научни постижения, естествено и преподавателски. От другите е достатъчно да искаме да бъдат едни много добри висши училища, в които студентите да получат знания и да могат бързо да се реализират."

Ректорът на УНСС е професор Димитър Димитров коментира че идеята на новата стратегия е да намали напрежението в системата, но изтъкна, че 

все още няма ясни критерии за изследователските университети:

„В момента нямаме такъв изследователски университет, не се ясни критериите и аз съм скептичен, че би могло това да се получи - едни университети да бъдат само преподавателски, а други да бъдат само изследователски. Идеята на университета е да съчетава обучението и изследванията и министерството би могло да направи това чрез формирането на субсидията по такъв начин, че да плаща и за обучение, и за научни изследвания в един университет. Иначе самата логика на научните изследвания е такава, че много малко хора от студентите ще се занимават с научни изследвания; университетът ще се фокусира върху научните изследвания, за които ще получава финансиране и тогава се доближаваме до изследователски институт от формата на БАН“.

Николов обаче успокои, че „не става въпрос да има само изследователски и само преподавателски университети“:

„Разликата ще бъде именно във финансирането - какви критерии трябва да изпълни единият тип университети и другият тип с цел да имат оптимално финансиране“.

Проф. Димитров подчерта, че в момента субсидията на университетите е ориентирана главно към обучението на студенти и затова те се занимават с тази дейност:

„Ако субсидията започне да се променя, плавно през годините, защото завоят не може да бъде взет толкова лесно, и има отделена част за изследователска дейност, за мен доброто съчетание ще бъде преливането на научно-изследователските резултати в учебната дейност. Това всичкото изисква финансиране и зависи как ще бъдат развивани по-нататък тези критерии“.

Димитров изтъкна и с какви средства разполаган водещите университети в света според различни класации:

„Технологичният университет в Масачузетс е с бюджет 3,62 милиарда долара, годишен бюджет. Станфорд е с 6,5 милиарда долара; Харвард - 4,5 млрд. долара. Номер 100 - университетът в Мексико е с бюджет 3 милиарда лева. Номер 50 е в Испания – в Алкала, 160 милиона евро. Софийският университет, който се появява в тази класация малко по-назад, е с бюджет около 30 милиона евро“.

„Да не каже министерство в един момент: „Ама вие трябва да влезете в класацията на първите 100 в света и тогава ставате изследователски университет или тогава ще получите субсидия. Много добре трябва да бъде балансиран този процес“, призова ректорът.

Според заместник министъра разделянето на изследователски и преподавателски университети е „просто един от засегнатите инструменти и нито е най-важният, нито е най-големият“. Петър Николов изтъкна, че основен акцент е възможността бъдещите студенти да завършват бакалавърска степен за три години:

„В почти всички европейски страни обучението в бакалавърската степен е тригодишно. Идеята е, че един тригодишен период е достатъчен за това да се постави основата на един млад човек, след което той да избере адекватна на интересите си магистратура. В България, от начина, по който са разделени, едва ли не се създава впечатление, че магистратура е някакво второ качество образование и истинското образование е бакалавърското. Студентите подхождат много по-несериозно към магистратурите, отколкото към бакалавърската си степен. Идеята е да се обърне всичко това“.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитрове е категоричен, че не бива тригодишната система да бъде възприемана без оглед на спецификите на всяка специалност. Рискът е да се влоши качеството на добилите специалност „бакалавър“ и това да предизвика недоволство сред бизнеса, който ще наеме кадрите, предупреди той.

„Трябва много предпазливо да се подхожда към подобно промяна в структурата на обучението“.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Тъмен кислород" се произвежда в дълбините на океаните без участието на светлина

Учени обявиха, че са открили "тъмен кислород", който се произвежда в дълбините на океана от бучки метал на дъното и без използването на светлина. Около половината от кислорода, който дишаме, идва от океаните. Преди последното откритие обаче се смяташе, че той се произвежда от растения във водата, които фотосинтезират - процес, за който се изисква..

публикувано на 23.07.24 в 05:21

Камала Харис: Ще спечелим президентските избори в САЩ

Ще спечелим изборите, заяви Камала Харис в град Уилмигтън, щата Делауеър. Тя говори пред служители в седалището на предизборната кампания, които работеха за преизбирането на Джо Байдън като държавен глава, а сега ще работят за Харис. Вярваме в свободата, възможностите и правосъдието за всички, подчерта вицепрезидентът демократ и допълни, че ще възстанови..

публикувано на 23.07.24 в 05:12
Курортът Агия Напа в Кипър

Все повече хора в Кипър търсят помощ заради топлинен удар и топлинно изтощение

Продължаващата гореща вълна в Кипър усложнява здравната ситуация, като спешните отделения на болниците се пълнят с десетки хора, пострадали от жегата, алармираха здравните власти. Заради високите температури бе поставен рекорд с издадено двойно предупреждение за изключително високи температури за три поредни дни и нощи. 64-годишна жена почина от..

публикувано на 23.07.24 в 03:34

Ценно признание за Теодор Ушев от фестивал в Италия

В Багерия на остров Сицилия започна десетото издание на международния фестивал Animaphixs за авторско анимационно кино. Наградата за цялостно творчество получи българският Теодор Ушев. Фестивалът бе открит с киноконцерт на Джовани Солима - един от най-големите виртуози на виолончелото, който чрез музика барок, рок и метъл представи картини от..

публикувано на 23.07.24 в 01:38
Жозеп Борел

Неформалните съвети "Външни работи" и "Отбрана" на ЕС ще се проведат в Брюксел, а не в Будапеща

Предвидените в края на август неформални съвети "Външни работи" и "Отбрана" ще се проведат не в Будапеща, а в Брюксел. Решението бе взето и оповестено от върховния представител по външната политика и сигурност Жозеп Борел. То е израз на недоволството от совалките на унгарския премиер Виктор Орбан в Москва и Пекин, след като Унгария пое..

публикувано на 22.07.24 в 21:27
Алсу Курмашева

Съд в Русия изпрати в затвора за 6,5 години журналистка с руско и американско гражданство

Съдът в Русия изпрати в затвора за шести години и половина журналистка с двойно гражданство руско и американско, която работеше за радио "Свободна Европа". Алсу Курмашева беше призната за виновна, че е разпространявала фалшиви информация за руската армия. Делото беше гледано при закрити врата без възможности да се узнаят детайли около..

публикувано на 22.07.24 в 20:52
Камала Харис

Камала Харис: Наследството на Байдън е несравнимо в съвременната история

Вицепрезидентът на САЩ Камала Харис похвали президента Джо Байдън за службата му на страната в първата си публична изява, откакто той внезапно се отказа от президентската надпревара и я подкрепи за свой наследник. В речта си тя само говори за неговите заслуги, съобщава Ройтерс. Камала Хари отбеляза, че "наследството от постижения“ на..

публикувано на 22.07.24 в 20:43